Втори ден от както сме пристигнали и все още не можем да свикнем с часовата разлика от 10 часа. По всяко време ни се спи, най-бодри сме до обяд тяхно време или 10часа вечерта българско. Стараем се да изкараме целия ден будни, иначе просто няма как да свикнем. Всички казват, че новият режим отнема една седмица. За Али е най-трудно, става посред нощ и иска да излиза навън да си играе. Казвам й че слънцето сега е в България и като дойде при нас тогава ще ставаме и ще ходим навън. За съжаления обедния сън при нея е като нощен според българското време и не събужда до 10ч местно време.
Първите ми впечатления от града са, че нищо като обстановка не ми е непознато. Установих, че до такава степен съм облъчена от американски филми и гледане на zone reality, че просто този декор ми е познат.
За сега сме отседнали в мотел Good Nite Inn, намира се близо до Стария град и океана. В близост има разнообразни места за хранене, освен fast foods, има един мексикански и гръцки ресторант, където предпочитаме да ходим и Старбъкс, където сутрин пием кафе и закусваме.
Американците са любезни, като ги заговориш по какъвто и да е повод те питат откъде си, закачат се с Али. Дори в Старбъкс един господин излезе и седна отвън с кучето си, за да може Али да го гали.
Видяхме и доста клошари. Изглеждат по същия начин, като тези които сме виждали по филмите - бутащи колички, някой от тях си имат и кучета. Даже днес видяхме един, който ровеше в кофата, а малко след като излезе от нея говореше по мобилен телефон. Повечето от тях стоят по кръстовищата с табели, че си търсят работа. После разбрахме, че всички тези хора получават социални помощи и са клошари и просят просто, защото не им се работи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар