Пътуване до Сан Диего

Това е най-далечната точка до която някога съм стигала. Сан Диего се намира на Западното крайбрежие в щата Калифорни, само на няколко километра от Тихуана, Мексико. От София до Сан Диего пътят е общо 22 часа. Това беше и най-дългият ми светъл ден в живота. Слънцето за нас започна да залязва чак във Филаделфия. Най-краткия полет беше до Цюрих –  час и половина. От там до Филаделфия полетът е 9 часа и половина, с една дума един цял ден висене във въздуха. Полетът беше с боинг на US Airways. В самолета имаше доста хора и малко пространство, което действа доста потискащо. Раздвижването на место си е задължително, за да не ти отекат краката. Дори в списанието на борда имаше инструкции как да се раздвижваш.

Това, което ми направи впечатление е че стюардесите бяха на възраст поне  над 55 години. За сравнение в българските авиокомпании всички са млади момичета, тук няма дискриминация по признак възраст.  Единият от стюардите беше двойник на Дензал Уошингтън и дори Сашо реши да се пошегува с него.

На всички, които не са американски граждани им раздават да попълнят едни формуляри, от коя държава идват, кога е издадена визата, паспортите, докога важат и адрес на който могат да ги намерят.

След като кацнахме във Филаделфия трябваше да минем през емиграционните служби и да си оставим документите, свързани със зелените ни карти.  Взеха ни отпечатъци още два пъти и ни казаха, че скоро ще си получим социално осигурителните номера /social security numbers/ без които не можеш да работиш и да правиш каквото и да било легално в Щатите.

Имахме 4 часа до полета за Сан Диего, които прекарахме в едно симпатично ресторантче за вино Vino Vuno на летището. Филаделфия ни посрещна слънчева и топла, навсякъде на летището имаше Коледна украса, така че и настроението ни беше приповдигнато.

Цялата ни енергия обаче се изпари на последния полет до Сан Диего, който беше 5ч и половина.  Прекосихме целите Щати, за да достигнем до крайната си цел. Едвам дочакахме да се качим в самолета и заспахме веднага. След цял ден летене и седене в една и съща поза, да спиш в самолета беше страшно неудобно. Единственото за което си мечтаехме беше легло.