Вече изминаха две седмици откакто сме в Сан Диего. Първата седмица беше време на осъзнаване, къде сме, какво се случва, какъв е живота тук. И всичко това на фона на непрекъсната борба да не спиш когато в България е нощ и да си активен и мислещ, когато тялото ти спи.
След втората седмица в това отношение нещата се нормализираха. Това, което разбрахме е че системата тук не е гостоприемна към новодошли. Америка, страната на възможностите не е толкова съвършенна за емигрантите. Първият абсурд, с който се сблъскахме е по повод социално осигурителните номера, които очакваме с такова нетърпение, за да започнем работа, за да си наемам апартамент и за всичко друго свързанно със започването на нов живот тук.
Една седмица след като сме пристигнали Али, която е на 3 години получи своя SSN /социално осигурителен номера/, аз получих уведомително писмо, че моят ще бъде готов след още две семици, а Сашо получи уведомление за отказ и явяване в емиграционните служби за изясняване на случая. Странното в цялата ситуация е как всички пристигаме в един и същи ден в страната, подаваме документите си в пакет и накрая резултатът е различен за всички.
От друга страна, за да те одобрят като наемател трябва да отговаряш на определени условия, на първо място да имаш добра кредитна история и рейтинг каквито ние нямаме, второ договор за работа, какъвто все още нямаме, а и за да имаме работа ни трябва SSN. Така, че нещата са много навързани. Тъй като системата все още няма доверие към нас, трябва да платим няколко наема напред + депозит, а това са много пари. Така, че емиграцията си е скъпо преместване на живота ти. Наистина трябва да разполагаш поне с 30 000 долара, защото първият месец минава в чакане и легализиране на пребиваването ти тук, както се оказва трябва да платиш за наем повече от човек с кредитна история в Щатите и трето да имаш пари, с които да живееш поне няколко месеца, ако не можеш да си намериш работа.
Изводът е че без помощ от страна на някой, който живее вече в страната е доста трудно. Защото този човек н-р може да вземе апартамент под наем на други суми, а също така да те разведе по институциите и да ти обясни кое как работи и какво трябва да направиш. Разбира се ние имаме такъв човек, но не сме чак толкова близки.
Следващата седмица ще бъде интересна. Ще разберем какъв е проблема с документите на Сашо и ще видим дали ще имаме късмет най-сетне с апартамент, с което значително ще облекчим месечните и ежедневните си разходи.
Истината е, че Сан Диего не е най-добрият град като начало за емигранти, но да не забравяме, че всичко е до късмет. Така, че надяваме се всяко нещо, което се случва в момента да има своята добра причина в бъдещ план.
Няма коментари:
Публикуване на коментар